20 июл. 2010 г., 15:09

Както ми диктува сърцето...

928 0 6

 

 

Бившите думи се изнизаха,

избледняха като звезди на зазоряване.

Колко време крещяха от небосвода?

Може би колкото е трябвало...

 

Бившите мисли са зачеркнати

във тефтера на времето,

останаха само мастилени петна -

не се опитвам да ги почистя.

 

Бившите чувства са потушени,

не ме топлеше огънят им -

изгасих го без капка жал

и заставам пред теб,

 

загърбила всичко бивше.

 

 


www.spiritofburgas.web244.com

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Емануилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...