20.07.2010 г., 15:09

Както ми диктува сърцето...

925 0 6

 

 

Бившите думи се изнизаха,

избледняха като звезди на зазоряване.

Колко време крещяха от небосвода?

Може би колкото е трябвало...

 

Бившите мисли са зачеркнати

във тефтера на времето,

останаха само мастилени петна -

не се опитвам да ги почистя.

 

Бившите чувства са потушени,

не ме топлеше огънят им -

изгасих го без капка жал

и заставам пред теб,

 

загърбила всичко бивше.

 

 


www.spiritofburgas.web244.com

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Емануилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...