Кактус в пустинята
Отдавна жадувам за твойта любов
и тя ми е глътка вода във пустиня.
За мокра целувка съм вече готов
и тя е за мене една милостиня.
Душата ми съхне от ниски слънца.
Сърцето се пука във топлия пясък.
Разбий ме на хиляди нежни зрънца
и да ме изкъпеш в пустинния блясък.
Върни се при мене - оазис желан!
Напий ме тогава със мокри целувки.
А аз да забия в пустинята длан
и кактус да стана от твойте милувки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
