Отдавна жадувам за твойта любов
и тя ми е глътка вода във пустиня.
За мокра целувка съм вече готов
и тя е за мене една милостиня.
Душата ми съхне от ниски слънца.
Сърцето се пука във топлия пясък.
Разбий ме на хиляди нежни зрънца
и да ме изкъпеш в пустинния блясък.
Върни се при мене - оазис желан!
Напий ме тогава със мокри целувки.
А аз да забия в пустинята длан
и кактус да стана от твойте милувки.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
