6 мая 2021 г., 23:52

Кактуси

586 0 0

Има някъде никнали някакси

непокътнати цъфнали кактуси.

Има спомени някакви някъде

незабравени никъде, някакси.

 

Има време и има следи,

след години, след сто те цъфтят.

Само мама, само, тя ги реди

и си търси работни снахи.

 

След година, след сто и след век,

да ми найде работна жена.

Да е хепи, кат' въздуха лека,

да ми стори десет деца!

 

Има някакси, някъде, някога

стара къща, кактус, земя.

И понякога, някъде, някакси

я прегръщам, целувам, боля!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...