6 мая 2021 г., 23:52

Кактуси

580 0 0

Има някъде никнали някакси

непокътнати цъфнали кактуси.

Има спомени някакви някъде

незабравени никъде, някакси.

 

Има време и има следи,

след години, след сто те цъфтят.

Само мама, само, тя ги реди

и си търси работни снахи.

 

След година, след сто и след век,

да ми найде работна жена.

Да е хепи, кат' въздуха лека,

да ми стори десет деца!

 

Има някакси, някъде, някога

стара къща, кактус, земя.

И понякога, някъде, някакси

я прегръщам, целувам, боля!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...