Кактуси
581
0
0
Има някъде никнали някакси
непокътнати цъфнали кактуси.
Има спомени някакви някъде
незабравени никъде, някакси.
Има време и има следи,
след години, след сто те цъфтят.
Само мама, само, тя ги реди
и си търси работни снахи.
След година, след сто и след век,
да ми найде работна жена.
Да е хепи, кат' въздуха лека,
да ми стори десет деца!
Има някакси, някъде, някога
стара къща, кактус, земя.
И понякога, някъде, някакси
я прегръщам, целувам, боля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
