bojilova1 (Петя Божилова)
346 3131
28 апр. 2011 г., 21:19

Какви бяха, татенце, тези пчели 

  Поэзия » Другая
995 1 12

Какви бяха, татенце, тези пчели

 

Какви бяха, татенце, тези пчели?

По-зли от оси ме подгониха всичките.

Роякът от гроба ти мен отдели

и бръмна гальовно над майка с мотичката.

 

И тя закопа из цветята над теб.

Пчелите с пулсиращ воал ви обгърнаха.

За помощ да стъпя не дадоха те.

Пет пъти опитах. Пет пъти ме върнаха.

 

Все още се чудя какво ги вбеси-

ни грим, ни парфюм във косите ми пръснати.

А майка в зори още се нагласи

тъй, сякаш за среща, да тръгне към кръста ти.

 

Седях и ви гледах там час или два,

погълнати- ти от земята, тя- в работа.

За мен бе агония всичко това,

за майка бе делник. Разбрала бе рано тя,

 

че щом си миньорска жена, няма как-

със черна земя го делиш в дните, всичките.

Да може да стъпи синчето на крак.

Да може да учи докрай дъщеричката...

 

Това ли ми казваше дивият рой

и тези абсурдни пчели- живи стършели?

Че вий сте заслужили час- два покой,

щом своята работа честно сте свършили.

 

                                                         Ст. Загора- Мадрид

 

© Петя Божилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??