Какви бяха, татенце, тези пчели
Какви бяха, татенце, тези пчели
Какви бяха, татенце, тези пчели?
По-зли от оси ме подгониха всичките.
Роякът от гроба ти мен отдели
и бръмна гальовно над майка с мотичката.
И тя закопа из цветята над теб.
Пчелите с пулсиращ воал ви обгърнаха.
За помощ да стъпя не дадоха те.
Пет пъти опитах. Пет пъти ме върнаха.
Все още се чудя какво ги вбеси-
ни грим, ни парфюм във косите ми пръснати.
А майка в зори още се нагласи
тъй, сякаш за среща, да тръгне към кръста ти.
Седях и ви гледах там час или два,
погълнати- ти от земята, тя- в работа.
За мен бе агония всичко това,
за майка бе делник. Разбрала бе рано тя,
че щом си миньорска жена, няма как-
със черна земя го делиш в дните, всичките.
Да може да стъпи синчето на крак.
Да може да учи докрай дъщеричката...
Това ли ми казваше дивият рой
и тези абсурдни пчели- живи стършели?
Че вий сте заслужили час- два покой,
щом своята работа честно сте свършили.
Ст. Загора- Мадрид
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
