Какви морета са изпълнили очите на онзи, който, седнал на брега, се взира. Дали очаква поздрав от реката, която някъде завива, или подхвърля камъчета – безкрайното търпение на дъно. Къде ли може да отиде с нозете си – тръстики в привечерен вятър и със сърцето си – луна във огледало.
Отронват се звездите. Падат… Една подир една. Въздишки.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.