Какви морета
Какви морета
са изпълнили
очите
на онзи, който, седнал
на брега, се взира.
Дали очаква
поздрав от реката,
която някъде завива,
или подхвърля камъчета –
безкрайното търпение
на дъно.
Къде ли може
да отиде
с нозете си – тръстики
в привечерен вятър
и със сърцето си –
луна във огледало.
Отронват се звездите.
Падат…
Една
подир една.
Въздишки.
са изпълнили
очите
на онзи, който, седнал
на брега, се взира.
Дали очаква
поздрав от реката,
която някъде завива,
или подхвърля камъчета –
безкрайното търпение
на дъно.
Къде ли може
да отиде
с нозете си – тръстики
в привечерен вятър
и със сърцето си –
луна във огледало.
Отронват се звездите.
Падат…
Една
подир една.
Въздишки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божидар Пангелов Все права защищены
