Sep 13, 2006, 10:23 AM

Какви морета

  Poetry
1.2K 0 8
Какви морета
са изпълнили
очите
на онзи, който, седнал
на брега, се взира.
Дали очаква
поздрав от реката,
която някъде завива,
или подхвърля камъчета –
безкрайното търпение
на дъно.
Къде ли може
да отиде
с нозете си – тръстики
в привечерен вятър
и със сърцето си –
луна във огледало.

Отронват се звездите.
Падат…
Една
подир една.
Въздишки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...