Sep 13, 2006, 10:23 AM
Какви морета
Какви морета
са изпълнили
очите
на онзи, който, седнал
на брега, се взира.
Дали очаква
поздрав от реката,
която някъде завива,
или подхвърля камъчета –
безкрайното търпение
на дъно.
Къде ли може
да отиде
с нозете си – тръстики
в привечерен вятър
и със сърцето си –
луна във огледало.
Отронват се звездите.
Падат…
Една
подир една.
Въздишки.
са изпълнили
очите
на онзи, който, седнал
на брега, се взира.
Дали очаква
поздрав от реката,
която някъде завива,
или подхвърля камъчета –
безкрайното търпение
на дъно.
Къде ли може
да отиде
с нозете си – тръстики
в привечерен вятър
и със сърцето си –
луна във огледало.
Отронват се звездите.
Падат…
Една
подир една.
Въздишки.
© Божидар Пангелов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Катя - определено тук е трудно да намериш стойностен коментар, който да бъде нещо по различно от хубаво, строхтно и т.н. Благодаря ти за прочита.
-
Красиво си го описала! Поздравления!
-
Поздрав и възхищение от мен!
-
Хареса ми стиха ти
картината е красива.
Усетих въздишката и
въздъхнах щастлива.
Поздрав и усмивка.
-
Мислено се прехвърлих там.....толкова добре си го написал!
-
"и със сърцето си –
луна във огледало."
Чудесно сравние!
Много ми допадна стихът ти!
Моите поздравления! -
Страхотна образност!
Поздрав за чудесния стих! -
невероятно описание! поздравления, Божидаре!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
