29 февр. 2012 г., 09:45  

Какви сме станали

817 0 0

Какво ли за губене има -
сив ден между градските камъни.
Без смях и без трепети зима.
А може би стари сме станали?

Малки неща най-любими
ненужни са вече, забравени.
Неизживени години,
за бъдеще време оставени.

Днес за цял ден да заспиваме.
Утре защо ли да ставаме?
Нека сърцата изстиват ни,
огъня да погасяваме.


Животът цвета си смени,
дали всеки сам си го прави,
съдбата ни е може би -
нещо не й се понрави...

Всичко е друго, боли ни,
щастието ни изоставя,
Преди и приятели имахме,
сега сме сами в тази стая.


Времето как ли замина си,
как всеки някак успяваше,
бяхме със устрем засилени,
нищо пред нас не заставаше.

А сега, виж ни, умираме,
всичките думи изказахме,
тъга си във чаши наливаме,
как ли сами се наказахме?

Какво ли за губене има,
щом виж ни сега, погледни!
Без смях и без трепети зима,
нещастни сърца и очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...