Какво ли за губене има -
сив ден между градските камъни.
Без смях и без трепети зима.
А може би стари сме станали?
Малки неща най-любими
ненужни са вече, забравени.
Неизживени години,
за бъдеще време оставени.
Днес за цял ден да заспиваме.
Утре защо ли да ставаме?
Нека сърцата изстиват ни,
огъня да погасяваме.
Животът цвета си смени,
дали всеки сам си го прави,
съдбата ни е може би -
нещо не й се понрави...
Всичко е друго, боли ни,
щастието ни изоставя,
Преди и приятели имахме,
сега сме сами в тази стая.
Времето как ли замина си,
как всеки някак успяваше,
бяхме със устрем засилени,
нищо пред нас не заставаше.
А сега, виж ни, умираме,
всичките думи изказахме,
тъга си във чаши наливаме,
как ли сами се наказахме?
Какво ли за губене има,
щом виж ни сега, погледни!
Без смях и без трепети зима,
нещастни сърца и очи.
© Екатерина Ангелова Всички права запазени