29.02.2012 г., 9:45  

Какви сме станали

815 0 0

Какво ли за губене има -
сив ден между градските камъни.
Без смях и без трепети зима.
А може би стари сме станали?

Малки неща най-любими
ненужни са вече, забравени.
Неизживени години,
за бъдеще време оставени.

Днес за цял ден да заспиваме.
Утре защо ли да ставаме?
Нека сърцата изстиват ни,
огъня да погасяваме.


Животът цвета си смени,
дали всеки сам си го прави,
съдбата ни е може би -
нещо не й се понрави...

Всичко е друго, боли ни,
щастието ни изоставя,
Преди и приятели имахме,
сега сме сами в тази стая.


Времето как ли замина си,
как всеки някак успяваше,
бяхме със устрем засилени,
нищо пред нас не заставаше.

А сега, виж ни, умираме,
всичките думи изказахме,
тъга си във чаши наливаме,
как ли сами се наказахме?

Какво ли за губене има,
щом виж ни сега, погледни!
Без смях и без трепети зима,
нещастни сърца и очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...