Какво ли за губене има -
сив ден между градските камъни.
Без смях и без трепети зима.
А може би стари сме станали?
Малки неща най-любими
ненужни са вече, забравени.
Неизживени години,
за бъдеще време оставени.
Днес за цял ден да заспиваме.
Утре защо ли да ставаме?
Нека сърцата изстиват ни,
огъня да погасяваме. ...