12 дек. 2008 г., 09:08

Какво би избрал на мое място ти

1.1K 0 4
 

Трудно е,
разбираш ли?

Не мога и чувствата си
на листа да излея.

От болка...

Кажи ми!

Вече не зная...

какво да направя?

Това ли е края?

Защо те обичам все още?
Нетърпеливо сънувам те
в своите нощи.

И страдам отново, страдам.

За това, че винаги
щом те погледна, пропадам.

В онази тъмна,
студена дупка -

моята самотна хралупка.

Знаеш ли,
много страшно е там...
Особено, ако с години си все така сам...

Ужасно е,
просто ужасно...
Дали не е  болезнено страстно?

Ще остана още  малко,
 ще разбера.

Така или иначе,
не мога за миг да се променя.

Но мога да се изкача обратно до света.
Да покоря звездата на върха.
С усмивка нежно да погледна  деня.
И да полетя...

Може би е по-добре
във въздуха да съм с мечти,
отколкото да колекционирам тъжните си черни сълзи.

Какво
ли би избрал на мое място ти?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...