Трудно е,
разбираш ли?
Не мога и чувствата си
на листа да излея.
От болка...
Кажи ми!
Вече не зная...
какво да направя?
Това ли е края?
Защо те обичам все още?
Нетърпеливо сънувам те
в своите нощи.
И страдам отново, страдам.
За това, че винаги
щом те погледна, пропадам.
В онази тъмна,
студена дупка -
моята самотна хралупка.
Знаеш ли,
много страшно е там...
Особено, ако с години си все така сам...
Ужасно е,
просто ужасно...
Дали не е болезнено страстно?
Ще остана още малко,
ще разбера.
Така или иначе,
не мога за миг да се променя.
Но мога да се изкача обратно до света.
Да покоря звездата на върха.
С усмивка нежно да погледна деня.
И да полетя...
Може би е по-добре
във въздуха да съм с мечти,
отколкото да колекционирам тъжните си черни сълзи.
Какво ли би избрал на мое място ти?
© Радена Всички права запазени
ще разбера."
поне ще опитам...