Какво чакаш?
Не съм Ботев и Левски -
издънка на своя баща,
не приемам реда мафиотски,
не скланям глава.
Помня гнева на дядо,
в мен ври и кипи,
помня сълзите на татко,
ден и нощ ме боли.
Кой ще ми прости?
Вървя в техните стъпки,
говоря с любимите им земи.
Обичта им усещам в поникнало зрънце,
болката е в моите очи.
Какво чакаш, народе?
Всичко е твое.
Имаш лъвско сърце.
Времето вече дошло е.
Повече накъде?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
