Какво чакаш?

5 июн. 2018 г., 09:52

Поэзия

339 2 1

Не съм Ботев и Левски -

издънка на своя баща,

не приемам реда мафиотски,

не скланям глава.

Помня гнева на дядо,

в мен ври и кипи,

помня сълзите на татко,

ден и нощ ме боли.

Кой ще ми прости?

Вървя в техните стъпки,

говоря с любимите им земи.

Обичта им усещам в поникнало зрънце,

болката е в моите очи.

Какво чакаш, народе?

Всичко е твое.

Имаш лъвско сърце.

Времето вече дошло е.

Повече накъде?