Не съм Ботев и Левски -
издънка на своя баща,
не приемам реда мафиотски,
не скланям глава.
Помня гнева на дядо,
в мен ври и кипи,
помня сълзите на татко,
ден и нощ ме боли.
Кой ще ми прости?
Вървя в техните стъпки,
говоря с любимите им земи.
Обичта им усещам в поникнало зрънце,
болката е в моите очи.
Какво чакаш, народе?
Всичко е твое.
Имаш лъвско сърце.
Времето вече дошло е.
Повече накъде?
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
