11 янв. 2020 г., 00:14

Какво, че свършва август пак, море? 

  Поэзия » Пейзажная, Философская, Другая
794 0 2

Какво, че свършва август пак, море?
Че идва вече залезът на лятото?
Невинен, плажът на Карадере
ще чака тихо в твоите обятия.

Какво, когато захладнеят пак
от ярките звезди зарèни нощите?
Когато есента по твоя бряг
усамотява пясъка и лодките...

Ще се принудя в полет на мечта
и в сладките ухания на спомена
да вярвам в силата на вечността,
към който извод непрестанно водиш ме.

Море, небе и слънце – все в едно
неотразимо, неотменно цяло, то...
то аз се питам как ли е било
на видимо невидимо началото?

Море, а ти дали си вечно, щом
спи време (пясък) в твойте окончания?
За август не отделям и въпрос,
ако те има даже след съдбата ми.

© Ивелина Стойкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • @Lilia_Anna: Благодаря много! Обичам да пиша за вечните неща...
  • Хубава поезия, докосваща душата, за преходното и вечното, за видимото и невидимото, и това, което ни води от земното към небесното.
Предложения
: ??:??