Какво, че свършва август пак, море?
Какво, че свършва август пак, море?
Че идва вече залезът на лятото?
Невинен, плажът на Карадере
ще чака тихо в твоите обятия.
Какво, когато захладнеят пак
от ярките звезди зарèни нощите?
Когато есента по твоя бряг
усамотява пясъка и лодките...
Ще се принудя в полет на мечта
и в сладките ухания на спомена
да вярвам в силата на вечността,
към който извод непрестанно водиш ме.
Море, небе и слънце – все в едно
неотразимо, неотменно цяло, то...
то аз се питам как ли е било
на видимо невидимо началото?
Море, а ти дали си вечно, щом
спи време (пясък) в твойте окончания?
За август не отделям и въпрос,
ако те има даже след съдбата ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Стойкова Все права защищены
