Какво, че свършва август пак, море?

Jan 11, 2020, 12:14 AM

Poetry » Landscape, Phylosophy, Other

789 0 2

Какво, че свършва август пак, море?
Че идва вече залезът на лятото?
Невинен, плажът на Карадере
ще чака тихо в твоите обятия.

Какво, когато захладнеят пак
от ярките звезди зарèни нощите?
Когато есента по твоя бряг
усамотява пясъка и лодките...

Ще се принудя в полет на мечта
и в сладките ухания на спомена
да вярвам в силата на вечността,
към който извод непрестанно водиш ме.

Море, небе и слънце – все в едно
неотразимо, неотменно цяло, то...
то аз се питам как ли е било
на видимо невидимо началото?

Море, а ти дали си вечно, щом
спи време (пясък) в твойте окончания?
За август не отделям и въпрос,
ако те има даже след съдбата ми.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

beloved (Ивелина Стойкова)

2020-01-12T13:07:48+02:00

@Lilia_Anna: Благодаря много! Обичам да пиша за вечните неща...
Lilia_Anna (Boyana)

2020-01-11T12:09:50+02:00

Хубава поезия, докосваща душата, за преходното и вечното, за видимото и невидимото, и това, което ни води от земното към небесното.