4 дек. 2007 г., 11:16

Какво да правя?

947 0 2
Защо си мислите, че съм нещастен,
след като пиша тъжни неща.
Аз съм весел, даже приятен,
но така ми идва като дойде нощта.


Казвате ми да се пооженя -
тогава ще бъда по-щастлив.
Брак ли е, не е за мене.
Качество ми трябва в този свят див.

В закючение ще си призная,
че обичам много да помагам.
Чета много, за да зная
и основите на бъдещето си полагам.

Но какво ви интересува личността,
когато животът иска работа и труд.
Не зависи от вас моята съдба.
От вас зависи да не съм душевен труп.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да точно това от нас зависи да не си душевен труб. Само дето го забравяме и убиваме... Мъдър си!
  • Абе,Яворе,аз ще те вземаЗа пореден път ме очароваш!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...