4 dic 2007, 11:16

Какво да правя?

  Poesía » Civil
946 0 2
Защо си мислите, че съм нещастен,
след като пиша тъжни неща.
Аз съм весел, даже приятен,
но така ми идва като дойде нощта.


Казвате ми да се пооженя -
тогава ще бъда по-щастлив.
Брак ли е, не е за мене.
Качество ми трябва в този свят див.

В закючение ще си призная,
че обичам много да помагам.
Чета много, за да зная
и основите на бъдещето си полагам.

Но какво ви интересува личността,
когато животът иска работа и труд.
Не зависи от вас моята съдба.
От вас зависи да не съм душевен труп.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да точно това от нас зависи да не си душевен труб. Само дето го забравяме и убиваме... Мъдър си!
  • Абе,Яворе,аз ще те вземаЗа пореден път ме очароваш!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...