19 мая 2015 г., 21:04

Какво е жената

1.8K 1 6

КАКВО  Е  ЖЕНАТА

( Посветено на всички жени и майки )

 

Какво е жената, ако не чудо,

докоснала нежната струна

на твоята пазена тайна,

на твоята истинска лудост

 

На твоята малка вратичка,

открехната в свят за обичане.

Какво е жената, приятелю,

освен любов… и отричане ?

 

Какво е жената без болка

раздираща нощем гърдите ти?

Какво е жената сънувана,

погалила нежно мечтите ти?

 

Какво е жената без вятър?

Без нежния полъх на юни?

Какво е жената без малките

тръни по пясъчни дюни?

 

Какво е жената без истина?

Без твоето истинско вричане?

Какво е жената без рицар

и клетва за вечно обичане?

 

Жената е лесно чупливо

сътворено от кристал огледало.

Жената, приятелю мой,

е нашето първо начало!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скоро не бях чела толкова мило и красиво стихотворение посветено на жената. Много ми хареса!
  • И много други неща, нали? Хубаво, Емо!
  • Зарадва ме това прекрасно откровение!
  • С Белла! Поздравления!
  • Много ми харесва!Бих могла всеки куплет да използвам като цитат и няма да сгреша, но финалният ме грабна със своята дълбочина, крехкост и живот:Жената е лесно чупливо
    сътворено от кристал огледало.
    Жената, приятелю мой е нашето първо начало!
    Поздравление за талантливата творба и лека вечер!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...