КАКВО Е ЖЕНАТА
( Посветено на всички жени и майки )
Какво е жената, ако не чудо,
докоснала нежната струна
на твоята пазена тайна,
на твоята истинска лудост
На твоята малка вратичка,
открехната в свят за обичане.
Какво е жената, приятелю,
освен любов… и отричане ?
Какво е жената без болка
раздираща нощем гърдите ти?
Какво е жената сънувана,
погалила нежно мечтите ти?
Какво е жената без вятър?
Без нежния полъх на юни?
Какво е жената без малките
тръни по пясъчни дюни?
Какво е жената без истина?
Без твоето истинско вричане?
Какво е жената без рицар
и клетва за вечно обичане?
Жената е лесно чупливо
сътворено от кристал огледало.
Жената, приятелю мой,
е нашето първо начало!
© Емил Стоянов Всички права запазени