Нека да започнем отначало...
Всичко в нас върти се без посока
и осиновени сме завинаги от Великата Безкрайност!
Тя е нашата мащеха.
Тя ще ни кърми, дори, когато се допираме с бели коси до гръдта й.
В амулети ще превърнеме себе си,
а димът от спомените ще ни дави,
докато откриеме майка си,
същността си
и изровим висшата си красота от изгорелите душевни рани на телата си!
...и сега съм там,
в деня на Великия Размисъл, ...