joanna_vas (Йоанна)
223 460
30 мая 2005 г., 00:09

КАКВО МУ ТРЯБВА НА ВРАБЧЕТО /on line със Cefules/ 

  Поэзия
1014 0 8

Псалми 102:7
“Лишен от сън станал съм като врабче
Усамотено на къщния покрив.”


Какво му трябва на врабчето
усамотило се
под стряхата на дните,
привикнало
от студ да не трепери
и в зноя да не чувства жажда?

Какво му трябва на врабчето
привикнало
да оцелява в нямане
чрез силата
на полета възможен,
като молитва тиха за спасение?

Какво му трябва на врабчето?
Небе,
в което сутрин да се рее
над шумните
разплакани площади,
в които хората
се суетят
и в болката си песен да изпее...

Какво му трябва на врабчето?
Клонче.
Димящ комин,
за да го топли зиме,
и няколко
трошици само...
Другарче ... за да бъдат двама!

© Йоанна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря и от мен! Радвам се, че дуета ни ви е харесал
    И наистина - какво му трябва на човека...
  • Нямам думи да изразя какво чувствам в момента... Безсилна съм пред чувството, което си вложила в този стих... Поздрави!
  • Поздравления!
  • Благодаря ви, а ти Маргаритка, ме трогна до сълзи.
  • здравей, Йоанна! стиха ти дава сила на крилете, защото маха от тях тежките желания за това, което не ни е нужно. Аз съм лека, защото какво му трябва на човек/врабчето?
  • Знаеш ли Веси, силни са думите така е...
    И благодаря за споделеността.
    Благодаря и на теб Марги за това есе, което свивам в сърцето си дълбоко и с насълзени очи ... Не намирам думи да благодаря ... Ще кажа само, че ние хората сме твърде несъвършени но по душа - врабчета сме и за това се намираме един до друг така във възможното ... Прегръщам те Марги!
    Благодаря за подаръка - и тихо, тихо те целувам.
    Другарче си ми и ти и Весито
  • Докато четях стиха ти ,ме подсети за нещо и написах едно есе ,подарявам ти го и те прегръщам
    На Йоанна




    Неразделки


    Преди време, докато вървях забързана по един булевард, на витрината на един зоомагазин видях клетка с птички.Спрях се да ги погледам, две мънички пухчета сгушени една до друга. Изуми ме името на този вид папагалчета, казваха се “неразделки”. Влезнах в магазина , за да разпитам за тях. Продавачката ми разказа от къде са, с какво се хранят, как се отглеждат...Попитах я, от къде идва името им , а тя отвърна, че ако едното от тях умре и другото, много скоро след това умира, защото не могат да живеят едно без друго.
    Тъжно и хубаво! Доиска ми се да бъда тази птичка, да си имам другарче, с което да бъда завинаги....Дали и ние, хората, не сме създадени да си бъдем завинаги с някого, но забързани в дните си , не пропускаме своята”неразделка”. Или я отблъскваме, не разбрали , не усетили, не уверени ,недолюбили, недолюбени?
  • Защо ме разплака???Другарче...за да бъдат двама! Силни думи!!!Видях себе си..
Предложения
: ??:??