joanna_vas (Йоанна) joanna_vas (Йоанна)
223
May 30, 2005, 12:09 AM

КАКВО МУ ТРЯБВА НА ВРАБЧЕТО /on line със Cefules/

  Poetry
1.2K 0 8

Псалми 102:7
“Лишен от сън станал съм като врабче
Усамотено на къщния покрив.”


Какво му трябва на врабчето
усамотило се
под стряхата на дните,
привикнало
от студ да не трепери
и в зноя да не чувства жажда?

Какво му трябва на врабчето
привикнало
да оцелява в нямане
чрез силата
на полета възможен,
като молитва тиха за спасение?

Какво му трябва на врабчето?
Небе,
в което сутрин да се рее
над шумните
разплакани площади,
в които хората
се суетят
и в болката си песен да изпее...

Какво му трябва на врабчето?
Клонче.
Димящ комин,
за да го топли зиме,
и няколко
трошици само...
Другарче ... за да бъдат двама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • joanna_vas (Йоанна)
    joanna_vas (Йоанна)
    Благодаря и от мен! Радвам се, че дуета ни ви е харесал
    И наистина - какво му трябва на човека...
  • jeni_nik (Женя Николова)
    jeni_nik (Женя Николова)
    Нямам думи да изразя какво чувствам в момента... Безсилна съм пред чувството, което си вложила в този стих... Поздрави!
  • Matussael (Димитър Дянков)
    Matussael (Димитър Дянков)
    Поздравления!
  • cefules (Стефан Кръстев)
    cefules (Стефан Кръстев)
    Благодаря ви, а ти Маргаритка, ме трогна до сълзи.
  • Dimi (Дими Фильова)
    Dimi (Дими Фильова)
    здравей, Йоанна! стиха ти дава сила на крилете, защото маха от тях тежките желания за това, което не ни е нужно. Аз съм лека, защото какво му трябва на човек/врабчето?

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0