29 дек. 2009 г., 09:56

Какво направих

560 0 1

От сън дълбок ли се пробудих

В гора от мисли се загубих

Изтръпнал и смутен

Дали навън е вече ден

Дали си някъде във мен

В река от мъка се удавих

Силно аз крещях - забравих

Със себе си какво направих

От тишината силна оглушах

От думи празни онемях

В прахта се сринах на колене

Изправих се

Изтупах я от мене

Събудих любовта за да не дреме

Събудих се

Крещях - Забравих

Със себе си какво направих

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хехе, то човек каквото сам си направи, друг не може да му го направи шегичка де, стихото е хубаво.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...