29.12.2009 г., 9:56

Какво направих

559 0 1

От сън дълбок ли се пробудих

В гора от мисли се загубих

Изтръпнал и смутен

Дали навън е вече ден

Дали си някъде във мен

В река от мъка се удавих

Силно аз крещях - забравих

Със себе си какво направих

От тишината силна оглушах

От думи празни онемях

В прахта се сринах на колене

Изправих се

Изтупах я от мене

Събудих любовта за да не дреме

Събудих се

Крещях - Забравих

Със себе си какво направих

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хехе, то човек каквото сам си направи, друг не може да му го направи шегичка де, стихото е хубаво.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...