29.12.2009 г., 9:56

Какво направих

558 0 1

От сън дълбок ли се пробудих

В гора от мисли се загубих

Изтръпнал и смутен

Дали навън е вече ден

Дали си някъде във мен

В река от мъка се удавих

Силно аз крещях - забравих

Със себе си какво направих

От тишината силна оглушах

От думи празни онемях

В прахта се сринах на колене

Изправих се

Изтупах я от мене

Събудих любовта за да не дреме

Събудих се

Крещях - Забравих

Със себе си какво направих

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хехе, то човек каквото сам си направи, друг не може да му го направи шегичка де, стихото е хубаво.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...