От сън дълбок ли се пробудих
В гора от мисли се загубих
Изтръпнал и смутен
Дали навън е вече ден
Дали си някъде във мен
В река от мъка се удавих
Силно аз крещях - забравих
Със себе си какво направих
От тишината силна оглушах
От думи празни онемях
В прахта се сринах на колене
Изправих се
Изтупах я от мене
Събудих любовта за да не дреме
Събудих се
Крещях - Забравих
Със себе си какво направих
© Любомир Деничин Всички права запазени