JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
11 февр. 2018 г., 01:57

Какво ни остава? 

  Поэзия » Философская
722 10 28

Пак е мръкнало, димен вулкан.
Бълва сенки нощта, на откоси.
На гърдите ми, в тежък гердан,
се нанизват хиляда въпроса.

 

Пак е нямо. И отговор липсва.
А животът е няколко гроша.
Взел и дал – за постеля, колиба...
И безсъние хиляди нощи.

 

Пак е гробно. Със полъх на плява.
Тишината със пръст в мен бърника.
И се питам – какво ни остава?
Почва. Въздух (но два-три кубика).

© Миглена Миткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави и прегръдки!
  • И мрачните размисли си облякла в красива поетична одежда Меги!...Прегърни малкото си сладурче и се радвай на живота!Поздрави!
  • Прегръдки, Мими!
  • Поезията ти е пак прекрасна, а аз пак аплодирам таланта ти, Меги!
  • Благодаря ви за коментарите, Гавраиле, Петя, Иржи!
  • Кошмарно преживяване са такива нощи,добре,че на сутринта изчезват!...През деня мисълта ни е заета с хиляди неща-със службата,семейството,събитията и все на бързи обороти,а нощите са за планове,анализ,фантазии...Трябва да се намери начин,Меги да се заспива със щастлива мисъл,защото инъче се събуждаш изморен....
  • Когато поезията е дълбочина, не може да не ми хареса : )
    Поздрав!
  • Но в живота има не само мрак а и ден ,светлина!
  • Така е, Светле!
  • Меги, вероятността да отговоря на този въпрос така, че отговорът да хареса на въпроса е нищожна. Стар е Въпросът, задавали са си го живелите преди нас, питаме се ние, ще се питат и след нас.
  • Това са само нощни размисли, които ме спохождат от време на време, Нина, а предполагам и всеки друг. Сутрин се изпаряват.
  • Благодаря ви за коментарите, Влади, Борко, Светлана! Въпросът е, всички тези неща, които сме преживели и са били ценни за нас в живота ни, имат значение когато се стигне до пръстта...
  • Хубаво е , но защо тази носталгия...?! Рано е да се мисли така.Живота, любовта, емоциите - предстоят...
  • ...сладостта от споделения път, "пришките" по нозете, усещането че вечно не си там където би искал да бъдеш - в друг сезон, с други хора, с онова, което няма да се върне- ей това, поне на мен, някога ми оставаше след срещите с нейно височество равносметката. Хубаво стихотворение, Поздрави, Меги!
  • Така си е...
  • Всички се питат, но никой не бърза да провери, Марина.
  • Ами хайде, само се питате - какво още чакате....!!!! И се питам - какво ни остава?
  • Благодаря ви, Юри, Наде!
    Младене, точно такива разсъждения ме налягат, но отговорите (или по-точно липсата на такива) са доста плашещи.
  • И аз мисля, че е малко рано за тези два-три кубика, но не мога да не се съглася, че констатацията е вярна и отлично поднесена в стих. Всъщност, вдъхновяващо е да знаеш, че цялото ти съществуване тук - на Земята, е обагрено от жалък и тъжен край. Това ти напомня, че то не играе почти никаква роля в Пътя ти, освен като един фарс, и това те задължава да му обърнеш гръб. Да върви по дяволите този мизерен и несмислен животец тук и сега. Да върви по дяволите и самото човечество, състоящо се от заблудени и самовлюбени маниаци, стиснали живота, както удавници спасителен пояс. Една пробивна игла поставя всичко на местата. Другото ще свършат вълните, заличавайки и сетната ни следа. Защото няма по-величествена гледка от огромната водна шир погълнала и сетния остатък от живот!
  • Остава любовта, музиката, Меги и поезията- те са безсмъртни.
  • Много е хубава творбата ти, но ти е рано да мислиш за кубиците! Поздрави!
  • Благодаря ви за коментарите и оценките, приятели! Нощта има склонност да предизвиква такива мисли. Утрото ги разсейва.
  • Остава написаното и любовта! Поздравления за стиха!
  • недей така песимистично, радвай се на живота
    Ще ми се ниските оценки да са подкрепени все пак с коментар.
  • Така е, но тази белота навън почвата скрива и въздуха прочиства. Тъгата малко убива. Харесах!
  • Нещо ти се скрило настроението. Кафе? Може да се върне! Задълбая ли във философията, нещо не ми е наред,
  • Такава е истината...
  • Juji много тъжно...но много вярно обяснение има в твоят стих!
Предложения
: ??:??