Какво ни остава?
Пак е мръкнало, димен вулкан.
Бълва сенки нощта, на откоси.
На гърдите ми, в тежък гердан,
се нанизват хиляда въпроса.
Пак е нямо. И отговор липсва.
А животът е няколко гроша.
Взел и дал – за постеля, колиба...
И безсъние хиляди нощи.
Пак е гробно. Със полъх на плява.
Тишината със пръст в мен бърника.
И се питам – какво ни остава?
Почва. Въздух (но два-три кубика).
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
