26 окт. 2010 г., 20:40

Какво остава тогава

953 0 27

Кой се страхува 

С мен да палува

В моята обич

Без страх  да потъва

Давам я цяла

Силна и бяла

На парченца не става

Какво остава тогава

Пробитата лодка потъва

Вятър спира 

платна да издува

Какво остава тогава

Една забрава...

Пътник по пътя широк

Пътник не пророк

Спомен понесъл

Спомен мил

Спомен мой

Живот без покой

Пъзел на парчета 

Кой ще нареди

Някой от парченцата си скри

Друг ги изгори

Кой следите заличи

Сълзите кой изтри

Разпръснах всичките искри

Сутрин в лъчите

Нощем се усмихват 

От звездите...

От моята обич

Кой се страхува

В обич душата ми плува

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силна и бяла...Явно тези дни сме на една вълна
  • "Пъзел на парчета

    Кой ще нареди

    Някой от парченцата си скри

    Друг ги изгори"

    Тази част от творбата ти особено ми допадна! А това, че ти си искрена Топлина - има ли някой тук, който да се съмнява

  • Благодаря на всички....с цялата си обич!!!
  • Ехе, "в обич душата ми плува" ! Какво откровение! Как ли съм пропуснал да се отбележа тук?
  • Топлина! Светлина! Вяра! Благодаря ти!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....