26 окт. 2010 г., 20:40

Какво остава тогава

949 0 27

Кой се страхува 

С мен да палува

В моята обич

Без страх  да потъва

Давам я цяла

Силна и бяла

На парченца не става

Какво остава тогава

Пробитата лодка потъва

Вятър спира 

платна да издува

Какво остава тогава

Една забрава...

Пътник по пътя широк

Пътник не пророк

Спомен понесъл

Спомен мил

Спомен мой

Живот без покой

Пъзел на парчета 

Кой ще нареди

Някой от парченцата си скри

Друг ги изгори

Кой следите заличи

Сълзите кой изтри

Разпръснах всичките искри

Сутрин в лъчите

Нощем се усмихват 

От звездите...

От моята обич

Кой се страхува

В обич душата ми плува

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силна и бяла...Явно тези дни сме на една вълна
  • "Пъзел на парчета

    Кой ще нареди

    Някой от парченцата си скри

    Друг ги изгори"

    Тази част от творбата ти особено ми допадна! А това, че ти си искрена Топлина - има ли някой тук, който да се съмнява

  • Благодаря на всички....с цялата си обич!!!
  • Ехе, "в обич душата ми плува" ! Какво откровение! Как ли съм пропуснал да се отбележа тук?
  • Топлина! Светлина! Вяра! Благодаря ти!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...