longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
Oct 26, 2010, 8:40 PM

Какво остава тогава

  Poetry
947 0 27

Кой се страхува 

С мен да палува

В моята обич

Без страх  да потъва

Давам я цяла

Силна и бяла

На парченца не става

Какво остава тогава

Пробитата лодка потъва

Вятър спира 

платна да издува

Какво остава тогава

Една забрава...

Пътник по пътя широк

Пътник не пророк

Спомен понесъл

Спомен мил

Спомен мой

Живот без покой

Пъзел на парчета 

Кой ще нареди

Някой от парченцата си скри

Друг ги изгори

Кой следите заличи

Сълзите кой изтри

Разпръснах всичките искри

Сутрин в лъчите

Нощем се усмихват 

От звездите...

От моята обич

Кой се страхува

В обич душата ми плува

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • bojilova1 (Петя Божилова)
    bojilova1 (Петя Божилова)
    Силна и бяла...Явно тези дни сме на една вълна
  • BG-bodil (Люсил)
    BG-bodil (Люсил)
    "Пъзел на парчета

    Кой ще нареди

    Някой от парченцата си скри

    Друг ги изгори"

    Тази част от творбата ти особено ми допадна! А това, че ти си искрена Топлина - има ли някой тук, който да се съмнява

  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Благодаря на всички....с цялата си обич!!!
  • BuRn_AliVe (Александър)
    BuRn_AliVe (Александър)
    Ехе, "в обич душата ми плува" ! Какво откровение! Как ли съм пропуснал да се отбележа тук?
  • Tochica1 (Оксана Молер)
    Tochica1 (Оксана Молер)
    Топлина! Светлина! Вяра! Благодаря ти!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0