26 oct 2010, 20:40

Какво остава тогава

  Poesía
952 0 27

Кой се страхува 

С мен да палува

В моята обич

Без страх  да потъва

Давам я цяла

Силна и бяла

На парченца не става

Какво остава тогава

Пробитата лодка потъва

Вятър спира 

платна да издува

Какво остава тогава

Една забрава...

Пътник по пътя широк

Пътник не пророк

Спомен понесъл

Спомен мил

Спомен мой

Живот без покой

Пъзел на парчета 

Кой ще нареди

Някой от парченцата си скри

Друг ги изгори

Кой следите заличи

Сълзите кой изтри

Разпръснах всичките искри

Сутрин в лъчите

Нощем се усмихват 

От звездите...

От моята обич

Кой се страхува

В обич душата ми плува

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силна и бяла...Явно тези дни сме на една вълна
  • "Пъзел на парчета

    Кой ще нареди

    Някой от парченцата си скри

    Друг ги изгори"

    Тази част от творбата ти особено ми допадна! А това, че ти си искрена Топлина - има ли някой тук, който да се съмнява

  • Благодаря на всички....с цялата си обич!!!
  • Ехе, "в обич душата ми плува" ! Какво откровение! Как ли съм пропуснал да се отбележа тук?
  • Топлина! Светлина! Вяра! Благодаря ти!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...