Сляп си! Какво по-страшно...
Да не видиш слънцето, деня.
И да слушаш с болка, тъй ужасна,
колко е красива тъжната луна.
Да не видиш цвете, нито птица...
как пеперудите се гонят над тревата.
Да не зърнеш картина, нито...скица,
нито зайчета от светлина вечер на стената.
А да си глух дали е по-ужасно?
Да не чуеш музиката във света.
Да не знаеш "обичам те" колко е прекрасно,
когато ти го каже някой от душа.
Да не чуеш как капките дъждовни
се допълват с нечий нежен глас.
Или как майка някоя грижовна
успокоява с песен дете в късен час.
По-страшно нима има...
от това да си сляп и глух?
О, да! По-страшно има!
Да си безчувствен, да си кух...
© Виктория Георгиева Все права защищены