Какво пък...
Медал едва ли ще заслужа.
Хотел не съм и с пет звезди.
Не мога и да те обслужа.
На крайпътна гара за надежди
оставих някога следи.
Кралицата на бала аз не бях.
Какво ме чакаше, не знаех.
До дванайсет не броях.
С парфюм, на сълзи пак ухаех.
И на сцената не знам какво е.
Долу, все във публиката бях.
Навярно чувство много твое.
В пиесите единствено гласа играх.
Не обичах много да говоря.
Чувствата заключени държах.
Вратата много пъти исках да отворя.
Страх ме бе, че ще дочуя смях.
Но какво пък...
просто тапи ще си сложа.
Поне ще кажа, че опитах.
И какво от туй, че не успях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Все права защищены
