Какво решила си отново за мене, ти, моя съдба?
Защо все по трънливи пътеки ме водиш?
Защо поне веднъж не ми подаде с мир своята ръка?
Защо поне веднъж любим, който да ме обича
и да ме брани от всички, и от всичко не ми предложи?
Любим, който да не ме кори и грешките ми да прощава,
който да ме хване за ръка и да ме поведе…
Дори към ада с него бих вървяла аз...
Бих вървяла и по пътища трънливи...
Не би тежало и бремето, което в живота ми поднасяш...
Какво решила си отново за мене, ти, моя съдба?
За толкова силна ли ме смяташ, че по трънливите пътеки ...