6 сент. 2007 г., 13:11

Какво се случи?

933 0 30
Какво се случи накрая?
Защо пострада любовта?
Сега и двамата се каем,
но какво от това?
Всичко мина безвъзвратно,
няма връщане назад.
Ти ме молиш.
Аз страхливо мълча.
Усмихвам се изкуствено -
не ми се говори за теб или за нас.
Ще си отидеш скоро.
И всичко ще бъде само спомен и страст.
А аз ще бъда безкрила.
Изпитваща постоянен страх.
Но нима ще сгреша,
освобождавайки се от твоя плен?
Така е правилно.
Нека да ме боли и мен.
Ще продължа напред.
В самотата ще търся любовта.
Но ще бъде страшно,
да погубя себе си и тебе така.

                                                                                   2003г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Вики!
    По-добре късно,отколкото никога!
    Благодаря!
  • Ау, миличка, имала си рожден ден... Съжалявам, не знаех!
    Но, пожеланията ми, дори и закъснели, са от сърце:
    Ако има нещо по-ценно от здравето, по-желано от щастието и по-красиво от истинската любов - то нека бъде твое!
  • Благодаря много!
    Целувам ви момичета!
  • Мило ,Ванинче, напред и нагоре към звездите! Много ти се радвам1
    ЧРД - Бъди щастлива! С обич.
  • Ирина, ти ако си толкова добра защо не публикуваш нещо да го прочетем? Може пък и да ни допадне твоя дневник.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...