14 мая 2009 г., 23:33

Какво ще бъда аз 

  Поэзия » Любовная
583 0 3

Изгаряш мислите ми като въглен,

опъвам се в ръцете ти подобно струна.

Луната миловидно ни поглежда...

Страх, страст, любов и още нещо.

 

Оплитаме телата си като втъкани

с теб - двете части на едно-единно цяло,

разединени от любов и от любов събрани.

Деца ли бяхме или бяхме слаби?

 

Изгубеното вече няма как да върна -

да те обичам ми остана само.

Но обич ли е без да те прегърна?

И обич ли е днес без твойто рамо,

без твоя поглед и без твоя глас?

 

Ти питаш ме "Какво ще бъде утрото без мене?".

Аз питам се - Какво ще бъда аз?

© НЯКОЯ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И обич ли е днес без твойто рамо, без твоя поглед и без твоя глас?
    Не е трудно да се намери рамо, а колкото до глас: викам те по име: Бояна...я..на...(Хубав е стихът ти - върнах се да си го препрочета). Честит празник, Бойа! Ваше Благородие
  • Впечатлена съм!Страхотна идея,която предадена силно и въздействащо!Поздравления!
  • Утрото без теб, Бойа, ще е пустинно тихо...като след взрив, Щастлив съм,че успях да се наредя пръв сред почитателите ти. А на въпроса: какво ще бъда аз? Мисля, че ще бъдеш - клонка от маслина, мост над река, светулка сред зрелите жита. Светиш! Барона
Предложения
: ??:??