Какво ще бъда аз
Изгаряш мислите ми като въглен,
опъвам се в ръцете ти подобно струна.
Луната миловидно ни поглежда...
Страх, страст, любов и още нещо.
Оплитаме телата си като втъкани
с теб - двете части на едно-единно цяло,
разединени от любов и от любов събрани.
Деца ли бяхме или бяхме слаби?
Изгубеното вече няма как да върна -
да те обичам ми остана само.
Но обич ли е без да те прегърна?
И обич ли е днес без твойто рамо,
без твоя поглед и без твоя глас?
Ти питаш ме "Какво ще бъде утрото без мене?".
Аз питам се - Какво ще бъда аз?
© НЯКОЯ All rights reserved.
