megamax (НЯКОЯ)
24

May 14, 2009, 11:33 PM

Какво ще бъда аз

Poetry » Love

832 0 3

Изгаряш мислите ми като въглен,

опъвам се в ръцете ти подобно струна.

Луната миловидно ни поглежда...

Страх, страст, любов и още нещо.

Оплитаме телата си като втъкани

с теб - двете части на едно-единно цяло,

разединени от любов и от любов събрани.

Деца ли бяхме или бяхме слаби?

Изгубеното вече няма как да върна -

да те обичам ми остана само.

Но обич ли е без да те прегърна?

И обич ли е днес без твойто рамо,

без твоя поглед и без твоя глас?

Ти питаш ме "Какво ще бъде утрото без мене?".

Аз питам се - Какво ще бъда аз?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Barona38 (Ивайло Терзийски)

И обич ли е днес без твойто рамо, без твоя поглед и без твоя глас?
Не е трудно да се намери рамо, а колкото до глас: викам те по име: Бояна...я..на...(Хубав е стихът ти - върнах се да си го препрочета). Честит празник, Бойа! Ваше Благородие

2009-05-24T13:54:44+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Впечатлена съм!Страхотна идея,която предадена силно и въздействащо!Поздравления!

2009-05-15T16:59:04+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Утрото без теб, Бойа, ще е пустинно тихо...като след взрив, Щастлив съм,че успях да се наредя пръв сред почитателите ти. А на въпроса: какво ще бъда аз? Мисля, че ще бъдеш - клонка от маслина, мост над река, светулка сред зрелите жита. Светиш! Барона

2009-05-15T01:08:32+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0