megamax (НЯКОЯ)
24

14.05.2009 г., 23:33

Какво ще бъда аз

Поезия » Любовна

835 0 3

Изгаряш мислите ми като въглен,

опъвам се в ръцете ти подобно струна.

Луната миловидно ни поглежда...

Страх, страст, любов и още нещо.

Оплитаме телата си като втъкани

с теб - двете части на едно-единно цяло,

разединени от любов и от любов събрани.

Деца ли бяхме или бяхме слаби?

Изгубеното вече няма как да върна -

да те обичам ми остана само.

Но обич ли е без да те прегърна?

И обич ли е днес без твойто рамо,

без твоя поглед и без твоя глас?

Ти питаш ме "Какво ще бъде утрото без мене?".

Аз питам се - Какво ще бъда аз?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Barona38 (Ивайло Терзийски)

И обич ли е днес без твойто рамо, без твоя поглед и без твоя глас?
Не е трудно да се намери рамо, а колкото до глас: викам те по име: Бояна...я..на...(Хубав е стихът ти - върнах се да си го препрочета). Честит празник, Бойа! Ваше Благородие

2009-05-24T13:54:44+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Впечатлена съм!Страхотна идея,която предадена силно и въздействащо!Поздравления!

2009-05-15T16:59:04+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Утрото без теб, Бойа, ще е пустинно тихо...като след взрив, Щастлив съм,че успях да се наредя пръв сред почитателите ти. А на въпроса: какво ще бъда аз? Мисля, че ще бъдеш - клонка от маслина, мост над река, светулка сред зрелите жита. Светиш! Барона

2009-05-15T01:08:32+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0