Любов ли си в изтръпнали зеници
възкръстнала след мъртъв епизод?
По крайчеца на твоите ресници
пристъпвам тихо като гост.
Мелодия ли си, от звуци сътворена,
понесена от вечерния бриз
от мъртъв писък преродена,
та тръпнеш ми в душата като лист?
Какво си ти? О, чудо съкровено,
разцъфнало в злокобния ми ден,
та в озарение вълшебно
пулсираш тъй естествено във мен? ...