Какво си ти ?
Любов ли си в изтръпнали зеници
възкръстнала след мъртъв епизод?
По крайчеца на твоите ресници
пристъпвам тихо като гост.
Мелодия ли си, от звуци сътворена,
понесена от вечерния бриз
от мъртъв писък преродена,
та тръпнеш ми в душата като лист?
Какво си ти? О, чудо съкровено,
разцъфнало в злокобния ми ден,
та в озарение вълшебно
пулсираш тъй естествено във мен?
Защо избра сред хилядите мене?
С какво съм го заслужила? Кажи!
Нима не знаеш, че след тебе,
ще се превърна в диря от сълзи?
© Росица Петрова All rights reserved.
