Каквото беше, беше и готово.
Остана само обич – непресторена.
В звънлива нота, в зимен дъжд и слово,
кълни на невъзможното от корена,
а той е оцелял, че надълбоко,
зариха го сред тинята пороите,
нагоре търси вярната посока.
В усмивките ни. Моите и твоите.
Кълни в душите на безсънни нощем,
в сълзи на летни луди пълнолуния
и влюбва се завинаги и още
сънува лято и си казва: Юни е, ...