Dec 28, 2024, 7:16 PM

Каквото беше, беше и готово

  Poetry » Love
459 2 0

Каквото беше, беше и готово.
Остана само обич – непресторена.
В звънлива нота, в зимен дъжд и слово,
кълни на невъзможното от корена,

 

а той е оцелял, че надълбоко,
зариха го сред тинята пороите,
нагоре търси вярната посока.
В усмивките ни. Моите и твоите.

 

Кълни в душите на безсънни нощем,
в сълзи на летни луди пълнолуния
и влюбва се завинаги и още
сънува лято и си казва: Юни е,

 

там недалече някъде. На педя
донесоха ми птици на крилете си,
дъха му топъл, цвете да отгледа,
светулчица... и в мрака тихо светя си.

 

Прославят шумно зимата. Не чакат.
В сърцата на врабчетата изгубена
аз знам – ще цъфне в люляково мракът,
за любовта ни – невъзможно влюбена...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...