20 нояб. 2014 г., 23:40

Каквото можах

755 0 0

Каквото съм могъл - съм направил.

Но всичко е било от сърце.

Ала щом някой ми е повярвал -

протегнал съм му аз ръце.

 

Каквото съм могъл - съм го сторил -

с дела - или казал на глас.

И пак, отново чуждите тревоги

нарамвам на плещите аз.

 

Упорството и заблудите дълбая.

Да, сторих каквото можах.

Ала стар съм - игри да играя....

Но знайте - няма в мен страх.

 

Да, знам - че не виждат очите.

И не чуват човешките уши.

Но моето сърце - във гърдите

ми казва - говори и пиши.

 

И каквото можах - ви го казах.

Да, някой не ме е разбрал.

Но пратен бях тук - да ви пазя

вас. И дано да съм успял.

 

Каквото можах - го направих.

Не искам да ми благодарят.

Но зная - не ще ме забравят.

И вярвам, че ще ми простят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...