Кал
567
0
1
Безутешно лутам се,
дълбоко в черни дни навлизам,
напред вървя,
ала сякаш връщам се назад.
Къде е минало,
къде е бъдеще,
не знам,
всичко потънало е в кал.
Нещо редом
тътри се до мен,
но трудно ми е да го нарека,
сянката ми или знак,
душата колко много ме боли.
Всичко изцапано е с мръсотия,
имам чувството, че
право в мен се влива,
ала няма кой кранчето да завърти,
че мизерният живот да спре да ми тежи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Михайлова Все права защищены
