Кал
563
0
1
Безутешно лутам се,
дълбоко в черни дни навлизам,
напред вървя,
ала сякаш връщам се назад.
Къде е минало,
къде е бъдеще,
не знам,
всичко потънало е в кал.
Нещо редом
тътри се до мен,
но трудно ми е да го нарека,
сянката ми или знак,
душата колко много ме боли.
Всичко изцапано е с мръсотия,
имам чувството, че
право в мен се влива,
ала няма кой кранчето да завърти,
че мизерният живот да спре да ми тежи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Михайлова Всички права запазени
