Кал

2.08.2009 г., 0:45 ч.

Поезия » Друга

408 0 1

Безутешно лутам се,

дълбоко в черни дни навлизам,

напред вървя,

ала сякаш връщам се назад.

Къде е минало,

къде е бъдеще,

не знам,

всичко потънало е в кал.

Нещо редом

тътри се до мен,

но трудно ми е да го нарека,

сянката ми или знак,

душата колко много ме боли.

Всичко изцапано е с мръсотия,

имам чувството, че

право в мен се влива,

ала няма кой кранчето да завърти,

че мизерният живот да спре да ми тежи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.