rudin (Иван Христов)
858 1444
16 окт. 2010 г., 18:04

Калинка си 

  Поэзия » Любовная
960 0 11

 

Калинка си. И в този кръстопът,

разперени криле на мойто рамо

очаквам надалеч да понесат

червеното със черни точки право

в посоките на този свят голям.

Ти избора си труден ще направиш

към щастие... А мен оставяш сам,

със плачещия вятър в тез дъбрави,

да тичам през полето подир теб

по стъпкани треви благоуханни;

през бури, срещу вятъра свиреп,

да сбирам свойте мисли неразбрани

от тебе и от себе си дори.

Че всеки път, пленен, ти обещавах

звезди в небето, къща сред гори,

димящ комин, кандило - да прощаваш...

В посоките на този свят голям,

дали ще те открия, аз не зная -

за друга хубост вечно глухоням,

готов, за сетен път, да се покая.

 

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??