Калинка си. И в този кръстопът,
разперени криле на мойто рамо
очаквам надалеч да понесат
червеното със черни точки право
в посоките на този свят голям.
Ти избора си труден ще направиш
към щастие... А мен оставяш сам,
със плачещия вятър в тез дъбрави,
да тичам през полето подир теб
по стъпкани треви благоуханни;
през бури, срещу вятъра свиреп,
да сбирам свойте мисли неразбрани ...