Калинка си
Калинка си. И в този кръстопът,
разперени криле на мойто рамо
очаквам надалеч да понесат
червеното със черни точки право
в посоките на този свят голям.
Ти избора си труден ще направиш
към щастие... А мен оставяш сам,
със плачещия вятър в тез дъбрави,
да тичам през полето подир теб
по стъпкани треви благоуханни;
през бури, срещу вятъра свиреп,
да сбирам свойте мисли неразбрани
от тебе и от себе си дори.
Че всеки път, пленен, ти обещавах
звезди в небето, къща сред гори,
димящ комин, кандило - да прощаваш...
В посоките на този свят голям,
дали ще те открия, аз не зная -
за друга хубост вечно глухоням,
готов, за сетен път, да се покая.
© Иван Христов All rights reserved.
